Исторически музей
Община Поморие
АНХИАЛО ПРЕДИ ПОЖАРА ОТ 30 ЮЛИ 1906 Г.
АНХИАЛО ПРЕДИ ПОЖАРА ОТ 30 ЮЛИ 1906 Г.
Най-напред се виждаше Анхиало срещу теб като рисунка – един куп къщи с една голяма църква в средата – „Панагия“, обкръжена от лазурния фон на морето и на небето, и с едно огледало, простряло се напред и вляво, езерото му, и много малки квадратчета, неговите солници, и с купчини и купчини, пръснати навсякъде, солта. […]
Четвърт час трябваше, за да отидеш от манастира „Св. Георги“ в Анхиало, минавайки по път, на който отстрани, вдясно, бе морето, а от другата – солниците. Отделно украшение на този път бяха вятърните мелници, които бяха подредени – едните каменни като венециански кули, с огромните си крила, а другите – дървени, облечени с летви.
В града се влизаше през Портата, която беше един вход, ограничен от страна на морето с дворното място на една мелница, заградено с колове и тел, а от другата страна – с приземната къщичка на общинския данъчен. Оттам пътят се разделяше на две и се влизаше във външната махала, търговската част на Анхиало. Складове за сол, жито и дърва, както и един широк площад по-навътре между двете улици, където стояха волските каруци на селяните и се извършваше пазарлъкът. По-нататък двете улици се съединяваха в една и минавайки пред голямата дворна ограда на българската църква – вляво, кметството и други обществени сгради, вдясно към морето – тук беше и дървеният кей с мачтата, от която се развяваше българското знаме – влизаш вече в същинското Анхиало с многото му улици.
Като следваш по-централната, постланата с камъни улица, попадаш на една нова сграда, българското училище; свиваш наляво, попадаш на една турска чешма, покрита с колонада, и свиваш надясно и минаваш през сърцето на Анхиало, да речем неговата ул. „Стадиу“*, където са хубавите му хотели, един дори два, големите му кафенета, читалнята на някакво дружество с два големи стенописа, дело на един тогавашен художник Спирос Тиафис. […]
А като се отваряше пътят малко по-нататък, вече се намираш пред внушителната църква „Панагия“, с нейните две камбанарии в двата ъгъла на фасадата и с купола по средата на покрива, 25 до 30 метра висока, ако не ме лъже паметта. Един голям надпис със златни византийски букви биеше на очи отвисоко, и на него пишеше:
„ΩΣ ΑΓΑΠΗΤΑ ΤΑ ΣΚΗΝΩΜΑΤΑ ΣΟΥ ΚΥΡΙΕ“**
...
* Името на една от най-големите централни и богати улици в Атина
** „Колко са мили Твоите жилища, Господи“ – Псалми 83:1
Мавроматис, Д. „Анхиало в пламъци", 1930 г.
