Етнографската експозиция разкрива интериор на традиционна анхиалска къща от края на XIX и началото на XXв., както и предмети от бита.
Етническият облик на населението от Анхиалския край е твърде многообразен, не само заради местоположението на града през многовековното си космополитно съществуване, но и поради потока от бежанци от Одринска и Беломорска Тракия, и Македония, след неуспешните за България войни- Междусъюзническата ( 1913) и Първата световна ( 1915- 1918 год.)
Българските бежанци се срещат с един непознат им градски стереотип на живеещите в Анхиало гърци, към който преселниците привнасят своя колорит и фолклорни традиции и с течение на времето, и в резултат на появилите се смесени бракове, стават причина за раждането на една нова еклектична духовна и материална култура.
Показани са някои земеделски сечива, занаятчийски инструменти, керамични съдове, накити за глава и тяло ( от края на XVIII в. и началото на XX в. ) , характерни за региона тъкани и носии ,както и любопитни указания за значението на всеки елемент от празничното облекло на мъжа и жената от люлката до гроба.